ЗАКОН ЗА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ

Основава се на проучване на световната практика в областта на крайбрежното законодателство и детайлно изучаване на законите за крайбрежията на Испания, Франция, Италия, Турция, Швеция, Норвегия, Дания, Гърция и САЩ, както и на действащите в началото на деветдесетте години на миналия век меж­ду­на­родни спора­зу­ме­ния (документи): "Конвен­ция на ООН по морско право", "Европейска харта за край­брежията", "Ди­рек­тива за развитие на крайбре­жи­ята" на ЕО,”Конвенция за опазване на Черноморското край­брежие” .

Изработването на законопроекта бе израз на осъзнаването от държавата в началото на деветдесетте години на ми­налия век, че състоянието на българското Черноморско крайбрежие е аналогично на положението в европейските страни от 60-те и 70-те  години – ускорена деградация на природната среда и унищожаване на изключително ценни природни ресурси.

Законопроекът е разработен в съответствие с принципите, утвърдени от световния опит, а именно:

- устойчивото развитие като критерий на всички действия и дейности по отношение на крайбрежието;

- публичност, обществено участие и обществен контрол при вземане на решения на всич­ки нива;

- диференциран подход при регулиране използването на територията и ресурсите в зависимост от близостта до брега, нивото на социално-икономическо развитие и степента на усвоеност на ресурсите;

- право на държавата да определя изисквания, ограничения и забрани при ползването на територията и акваторията на крайбрежието, в зависимост от националните цели и приоритети в развитието и устройството;

- право на общините от Черноморското крайбрежие да провеждат собствена политика на развитие и устройство на общинската територия, съобразена с националните цели, приоритети и изисквания

- изискване частните собственици да реализират предназначението на имотите си при стриктно спазване на законово установените ограничения и без да вредят на общия интерес;

- право на публично ползуване на плажа и водата и на свободен достъп до морето.

- квалифициране ограничаването на правата на собствениците на имоти в определени територии от край­брежието като не представляващо вреда и не създаващо основание за компенсации.

Основните му положения се резюмират както следва:

1. Дефиниране на обхвата на изключителната държавна собственост и публичната собственост на общините и регламентиране на начините на ползване и възможните ползватели на тези два вида собственост.

2. Въвеждане на система от правила за земеползване и акваползване и поо­щри­телни и ограничителни мерки спрямо стопанските дейности, които са призвани да осигурят баланс между рационалното използване на ресурсите, хармоничното устройство на територията и акваторията и опазването и възстановяването на при­род­ната среда, за днешните и за бъдните поколения, в т.ч:

- създаване защитена крайбрежна зона за развитие и устройство на свързаните с водата дейности;

- развитие на туризма, съобразено с капацитети на плажовете и другите рекреационни ресурси;

- мерки за защита на потенциала за земеделско развитие на крайбрежието;

- въвеждане в защитената крайбрежна зона на правила на земеползване и акваползване, които да пред­пазят от замърсявания и нарушения на крайбрежието и от влошаване на качествата на морската вода;

- режим на контрол и ограничения за крайбрежната плажна ивица и дюните и териториите до 200 метрова ивица след тях, както и осигуряване свободен пешеходен достъп до плажовете;

- зониране морската акватория за намаляване конфликтите на между водоползвателите;

- регламентация на брегозащитната дейност;

3. Създаване на институционални условия за координирано управление и ефективно съгласуване на инте­ресите и утвърждаване ролята на териториалноустройственото планиране като основен инструмент  за осъ­ществяване на координираното управление.

4. Създаване на Национален фонд за регионално развитие на Черноморското крайбрежие за поо­щри­телно икономическо въздействие.

Законопроектът получи единодушна подкрепа на експертно ниво, но користни интереси на политичес­ко ниво не позволиха своевременното му приемане от Народното събрание. В силно видоизменен вид и с притъ­пе­на сила на въздействие   ( и до голяма степен обезмислен от направените вече реализации) е приет от Парламента едва през 2007 г. .