ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПЕРНИК

По договор с общинското ръко­вод­ство БУЛПЛАН раз­­работи проекта на плана на община Перник , съвместно кон­султантска фирма “ТЕРПЛАН” ООД.   

Община Перник е разположена непосрадствено югозападно от Столична община. На територията й се пресичат общоеврепейски транспортни коридори №№ 4 и 8. Заема площ от 484,2 кв.км. Насе­ле­нието й възлиза на 102 790 д., в т.ч. 84 536 д. в общинския център гр. Перник. Селищната мре­жа включва 24 на­се­ле­ни места, в т.ч. 2 града – Перник и Батановци. 11 от селата са с население под 500 д. Икономиката й, исторически специ­али­зирана в въгледобива и черната металургия, се преструктурира бавно и генерира високо ниво на без­ра­бо­тица. Голяма част от активното й население пътува жедневно на работа в София.

Специфичните аналитични проучвания със съответни изводи, които осигуриха прилагането на терито­ри­­­ал­ния и устройствен подход включват в обобщен вид следното:

1. Селищна мрежа на общината

Проучена е структурата на мрежата – населени места и селищни образувания, функционалните ха­рак­теристики на елементите й и връзките между и извън тях, състоянието на транспортната инфраструктура в част­та й, осигуряваща връзките между елементите на мрежата. Определени са опорните селища. В резулта на про­учването са устновявени основните териториални диспропорции, както и възможностите за усъвър­шен­ст­ване на връзките и ста­би­ли­зи­ра­не на мре­жата.

Анализирано и оценено е функционално използване на територията и възможности за функционално и устрайствено преструктуриране на производствените зони и териториите, свързани с въгледобива. Проучени са изградеността и благоустройството на територията. Изследвани са проблемите на градската комуникационно-транспортна си­с­тема и обществения транспорт. Направена е оценка на състоянието  на градската среда, вкл. еко­ло­гическите и санитарно-хигиени условия и системите на техническата инфраструктура. Всички оценки са пре­чупени през призмата на ролята на отделните проблеми като фактори на развитието.

3. Села и селищни образувания

Въз основа на специални анкети и интервюта за всяко населено място е направена оценка на  земепол­з­ването и функционално зониране,вкл. теренните резерви, изградеността (вкл. състояние на жилищния фонд) и бла­гоустройството,  тран­с­портното и съобщително обслужване. Специално внимание е отделено на селата с на­се­ление под 500 д. В резултат на проучването са определени ус­т­рой­ствените въз­мож­ности за развитие на съ­щес­т­ву­ва­щи­те и поемане на нови функции, вкл. такива свързани с отдиха на столичното население и разкри­ва­не на работни места, усъвършен­ст­ване на обслуж­ва­нето.

4. Извънселищни територии:

Установени са устройствените възможности за рекултивиране на огромните по площ нарушени тери­тории; определни са потребностите и са разкрити възможностите за усъвършенст­ва­не устройството и пол­зва­нето на защи­те­ни­те те­ри­тории (Природен парк “Витоша”) и териториите за от­дих; определени са потребностите и са разкрити възможностите за развитие и усъ­вър­шенстване на локалната пътна мрежа, вкл. във връзка с из­граждането на автомагистрали “Люлин” и “Струма”.

5. Обслужване на инвестиционните инициативи

Проучено е покритието на териториите на населените места с актуални кадастрални планове и с нови    по­д­роб­ни устройствени планове. Анализирана е технологията и орга­ни­за­цията на техническото обслужване на предприемачите и гражданите, в т.ч. степента на оцифряване на до­ку­ментацията и компютеризация на дейнос­ти­те. Проучена е осигуреността на територията със захранваща инфраструктура и програмирането на свърза­на­та с нея инвести­ционната дейност на об­щи­ната. В резултат на изследването са установени възможностите за поетапно усъвършенстване и ускоря­ва­не на обслужването на инвестиционните инициативи и на цялостната дей­ност по програмирането и осъщест­вя­ва­не­то на инвестиционната дейност на общината.

След извършване на SWOT анализ, въз основа на проучванията са определени стратегически цели и при­о­ритети за развитие и усъвършенстване, както и мерки, програми и проекти за постигането им. Така напри­мер втората стратегическа цел е “Ускоряване на териториалното развитие и преодоляване на териториалните дисбаланси” с четири основни приоритети. Три от тях са свързани със създаване на устройствени условия за:

- реализиране на територи­алните резерви на град Перник, за ста­билизиране на селищ­ната мрежа на об­щината чрез декон­цен­три­ране на икономически актив­ности към групите селища с общи потенциали за раз­витие и подпомагане уедряването на селскостопанското произ­вод­ст­во;

- пълноценно реализиране и раз­витие на рекреационния и турис­ти­чески потенциал на те­ри­торията и превръщането на общи­на Перник в привлекателен район за отдих на Со­фий­ско-Пернишката агломе­ра­ция;

- пълноценно реализиране на потенциала на общоевропейските транспортни коридори № № 4 и 8 за раз­витието на мест­на­та икономика и за прихо­доносно обслужване на трафика;

Четвъртият приоритет е осигуряване прилагането на регионалните стимули, зало­жени в Националната стратегия за регио­нално развитие с цел на­соч­ване на инвестиционния интерес към усвояване на наличните ре­сурси и потенциали на територията за преодоляване на териториалните дисбаланси на икономическото раз­ви­тие.

Разработени са мерки, осигуряващи съответните приоритети и са обсонвани конкретните програми и проекти, необходими за практическта им реализация. Такива мерки за осигуряване на първия приоритет са:

- създаване на необходимата кадастрална планово-устрой­ствена основа за пъл­ноценно и рационално използване на потенциалите и ресурсите на територията;

- създаване на благоприятни условия за оползотворяване на теренните резерви на градските производ­ст­ве­ни зони и конверсията им за нови производствени и складови дей­ности;

- устройване на приградски и междуселищни произ­водствени зони за МСП със съответна специа­лиза­ция;

- улесняване придобиване на едромодулни земеделски земи за раз­витие на съвременно уедрено фермерско стопанство и определяне на подходящи локализации за разполагане на обекти на селско­сто­панската ин­фра­струк­тура;

- създаване на целеви публично-частни партньор­ства с ин­вес­тиционно пред­наз­начение за преструк­ту­ри­ране на съществуващи и устройване на нови производствено-складови зони, както и за промоцията им на ин­вес­ти­ционния пазар;

- усъвършенстване на междуселищните пътни връзки в об­щи­­ната и транспор­тно­то обслужване, особено на  малките и отдалечени от главната пътна мрежа се­ла.

За осигуряване на втория приоритет са предвидени следните мерки:

- създаване на условия за обогатяване на набора от функции на малките села чрез из­пол­з­ване за нови нужди на съществуващи неиз­пол­звани сгради и друга база;

- разширяване и обогатяване реализацията на рекреацион­ния и курортен потен­циал на Пер­ниш­кия дял на Природен парк „Витоша” и на селищата от района.

- разширяване и интензифициране потенциала за отдих – вилен и излетен - на юж­ните скло­но­ве на Лю­лин и стимулиране рекреацион­ни­те функции на селата от района;

- активизиране използването на рекреационния потенциал и ресурси на Голо бър­до.

- реализиране на значителния природен потенциал на общината (поддържания резерват „Острица”, Бос­­неш­кия карстов район с пещерата „Духлата” и остана­ли­те пещери във Витоша) за развитие на екологичен и други форми на ал­­тернативен тури­зъм;

- устройване на зони за масов отдих край водни площи и в ле­сопаркова среда;

Осигуряването на трнетия приоритет се свързва с осъществяването на следните мерки:

- активно участие на местния строителен, и в по-широк сми­съл стопански, по­тен­циал в изграждането на автомаги­с­тра­ла “Люлин и на скоростната ж. п. линия София-Солун;

- осигуряване на те­ренни, инфраструктурни и други устрой­ствени ус­­ло­вия за осъ­ществяване и развитие на дейности, необходими за об­служване на инфраструктурата на кори­дорите и тра­фика по тях в два типа ло­кализации – линейни по протежение на трасетата на коридорите и в две или повече съсредоточия, евентуално с изграждане на комплексен тран­спортен терминал;

- създаване на условия (устройствени) за реализиране сти­мулиращото въздей­ствие на кори­дорите по отношение развитието на местната транспортна и инженерно-тех­ническа инфра­структура, както и на вторични дей­но­сти, произтичащи от по­ви­шената тран­­­с­­портна функция на Пернишката агломерация.